Той може да бъде толкова реален, че да изглежда нереален

 Той може да бъде толкоз действителен, че да наподобява недействителен за попрището, на което се е посветил. До такава степен, че трансформиралите строгия протокол в своя втора природа европейски водачи да си задават нелепия въпрос дали инцидентно не сънуват. И като че ли с цел да се уверят, че е от плът и кръв, Берлускони да му мери гърба с педи, Меркел да му трансферира пържола от своята паница, а Камерън да пътува в управлявания от него джип по стръмните пътища на Странджа. Той може да е дотолкоз същински, че плътта и кръвта му освен да са задоволителни, само че и да хартисват. И да са от групата, сродяваща го със знакови фигури от нашето минало - с прародители в ръководството, съгласно някои, и с герои от литературната класика, съгласно други. И все пак да оставя усещането, че това, което виждаме, не е оригиналът, а обликът, в който е влезнал.
Той може да е по-жизнен от мнозина, взети дружно - през ден да рита мач, да играе тенис и даже да печели шампионати, да върви във фитнеса и да подвига 145 кг от лежанка, да кара без почивен ден, само че като прескочи по работа до Варна, да успее въпреки всичко да се изкъпе един-два пъти за цяло лято. Може да е по-естествен от всички към себе си, взети дружно - да споделя доброволно за филията с мехлем от детството, за юмручното право зад кантона в огромното междучасие, да споделя, че се схваща с гласоподавателите, тъй като той е елементарен и те са елементарни, да упорства да се намерят телешки пържолки за следовото куче, да прегръща феновете си, да ги подблагва с подобаваща дума, да ги твърди, че в сърцето си има място за всекиго или най-малко за всякоя от тях. И все пак да оставя усещането, че това, което се вижда, не е същността му, а ролята, в която се е вживял.
Той може през днешния ден да каже, че сравняването му с Тато не му харесва, тъй като е неизмерим с него. Че би било голям триумф за всяко държавно управление, в случай че успее да реализира даже една стотна от това, което Живков е построил за България и което е сторено по време на неговото ръководство. Че бихме се радвали, в случай че доближим икономическия растеж на тогавашната страна. Фактът, че толкоз години след рухването му от власт никой не го бил не запомнил, показвал, че много неща са били направени. Факт било също, че четвърт век ние единствено приватизираме това, което е издигнато до тогава. И като че ли забравяйки днешните си думи, на следващия ден ще недоволства, че страната ни е най-бедната в Европейски Съюз поради стогодишното(?!) ръководство на социалистите.
Той може през днешния ден да ни увери, че фантазията му е в Черно море да има платноходки, лодки и тръба за газ. А не флотилия и непознати кораби. Като се разхождат подводници, каква ще е тази тръба? Започнем ли всекидневно да патрулираме с натовски кораби, незабавно ще последва реакция на Русия. Но когато се разминават военни кораби, това освен не е привлекателно за туризма, само че може и някъде да се срещнат... А на следващия ден, без да му мигне окото, може да твърди тъкмо противоположното - че като член на НАТО би трябвало да преглеждаме Русия като най-големия зложелател. По-опасен даже от ислямския тероризъм.
За всеки по-проницателен е ясно, че той е откровен, когато споделя положителни думи за предишното и когато не желае участието ни в Европейски Съюз и НАТО да слага на тестване връзките ни с Русия. Прави го даже в несъгласие със Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен. И освен тъй като този нормативен акт е декларативен, без действителни последици за нарушаващите го. А защото индивидът по този начин си мисли. Тогава за какво се извърта? Какво му постанова да го прави?
Според някои е въпрос на зодия - за близнаците е типично през днешния ден да кажат нещо, а на следващия ден - напълно противоположното. Според други той счита, че сме не запомнили предходните му думи и затуй несмущаемо ни омайва с тъкмо противоположните. А може и след следващите невписващи се в мейнстрийма мисли да му припомнят какви в действителност би трябвало да ги приказва през днешния ден. И през вчерашния ден, и на следващия ден. Да го подсещат, че е излязъл от петолинието. И толкоз да му стесняват периметъра за изява, че то към този момент да е трилиние и даже двулиние.
Това премятане напълно не е особено само за него. Ето за какво освен с съображение, само че и с паника, би трябвало да се питаме дали ни ръководят същински хора, или тяхното второ " аз "? В основните моменти с оригинала ли имаме работа, или с ерзаца? Менталното ли взима решенията, или ментетното? Ако второто доминира, има ли кой да носи отговорност за ръководството? Нали всеки може да се оправдае, че няма по какъв начин да бъде отговорен за дейностите на двойника си. Ако лавират, с цел да пазят ползите на страната, можем въпреки всичко да махнем с ръка, колкото и неподобаващ да ни се вижда методът, по който го вършат. Но в случай че лъкатушат поради личното си оцеляване, се постанова не просто да махнем с ръка. А да махнем от позициите им тези, които са трансформирали този прийом в персонално преференциален модус вивенди.
Виж всички публикации от Иво Атанасов-->